благовъзпитаност
[bɫɐgovɐsˈpitɐnost]
благовъзпитаност значение:
Какво е благовъзпитаност? Качеството на човек, който е добре възпитан; умение да се държи учтиво, сдържано и според правилата на етикета.
1. (етика) Качеството на човек, който е добре възпитан; умение да се държи учтиво, сдържано и според правилата на етикета.
- Ударение
- благовъзпѝтаност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-въз-пи-та-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на благовъзпитаност
(етика)
- Нейната благовъзпитаност не ѝ позволяваше да отговори грубо.
- Всички бяха впечатлени от неговата благовъзпитаност и тактичност.
Синоними на благовъзпитаност
Антоними на благовъзпитаност
Как се пише благовъзпитаност
Грешни изписвания: благовазпитаност, блъговъзпитаност, благувъзпитаност, благовъзпйтаност, благовъзпитъност, благовъзпитануст
Пише се слято като едно дума. Съдържа представката въз-, която се пише с ъ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:благо + възпитание
Сложна дума, образувана от корените 'благо' (добро) и 'възпитан', със суфикс '-ост' за абстрактно съществително.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вродена благовъзпитаност
- пример за благовъзпитаност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
