благоговеещ
[bɫɐɡoɡoˈvɛɛʃt]
благоговеещ значение:
Какво е благоговеещ? Който изпитва или изразява благоговение; който се отнася с дълбока почит, страхопочитание и преклонение към някого или нещо.
1. (пряко) Който изпитва или изразява благоговение; който се отнася с дълбока почит, страхопочитание и преклонение към някого или нещо.
- Ударение
- благоговѐещ
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-го-ве-ещ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благоговеещи
Примери за използване на благоговеещ
(пряко)
- Той стоеше пред иконата с благоговеещ поглед.
- В залата настана благоговеещ шепот при появата на патриарха.
Синоними на благоговеещ
Антоними на благоговеещ
Как се пише благоговеещ
Грешни изписвания: благоговееш, благоговеешт, блъгоговеещ, благуговеещ, благогувеещ
Думата е сегашно деятелно причастие, образувано от глагола благоговея. Завършва на -щ (за м.р. ед.ч.), а не на -ш.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благоговѣти
Произлиза от глагола 'благоговея', който е съставен от 'благо' (добро) и старобългарския глагол 'говѣти' (почитам, пазя тишина, благоговея). Сегашно деятелно причастие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- благоговеещ поглед
- благоговеещ трепет
- благоговеещо мълчание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
