благозвучност
[bɫɐgoˈzvu t͡ʃnost]
благозвучност значение:
Какво е благозвучност? Качество на речта, музиката или стиха, което се изразява в приятното, хармонично съчетание на звукове; мелодичност.
1. (Музика и Литература) Качество на речта, музиката или стиха, което се изразява в приятното, хармонично съчетание на звукове; мелодичност.
- Ударение
- благозвѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-звуч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на благозвучност
(Музика и Литература)
- Поетът се стреми към благозвучност на стиха, избягвайки струпването на съгласни.
- Българският език се отличава със своята мекота и благозвучност.
Синоними на благозвучност
Антоними на благозвучност
Как се пише благозвучност
Грешни изписвания: благозвучнос, благозвъчност, блъгозвучност, благузвучност, благозвочност, благозвучнуст
Думата е сложно съществително. Пише се слято. Завършва на -ст (женски род).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благъ + звук
Калка (буквален превод) на гръцката дума εὐφωνία (euphonia). Съставена от основите „благ“ (добър, приятен) и „звук“, плюс наставка за абстрактно съществително „-ост“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- езикова благозвучност
- благозвучност на речта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
