Dumite-BG – онлайн речник за българския език

благообразен

[bɫɐɡooˈbrazɛn]

благообразен значение:

Какво е благообразен? Който има приятен, красив, внушаващ уважение или спокойствие външен вид.

1. (пряко) Който има приятен, красив, внушаващ уважение или спокойствие външен вид.
2. (преносно) Който е приличен, благопристоен, отговарящ на моралните норми.
Ударение
благообра̀зен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бла-го-об-ра-зен
Род
мъжки
Мн. число
благообразни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благообразен

(пряко)
  • На вратата се появи благообразен старец с бяла брада и кротки очи.
  • Тя имаше благообразно лице, което излъчваше доброта.
(преносно)
  • Опитваха се да придадат на постъпката си по-благообразен вид.
  • Всичко мина в благообразен тон, без скандали.

Как се пише благообразен

Грешни изписвания: благобразен, блогообразен, блъгообразен, благуобразен, благоубразен, благообръзен
Думата е сложна, образувана от две основи: благо и образ. Двете гласни о се запазват и се изписват една до друга.

Етимология

Произход:Старобългарски / Гръцки
Оригинална дума:благо + образ
Сложена дума, образувана от основите 'благо' (добро) и 'образ' (вид, лик). Представлява калка (буквален превод по морфеми) на гръцката дума εὐсχήμων (euschemon) – 'с добър вид', 'приличен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благообразен старец
  • благообразен вид
  • благообразно лице

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.