благоприличен
[bɫɐɡopriˈlit͡ʃɛn]
благоприличен значение:
Какво е благоприличен? Който отговаря на изискванията на морала, добрите нрави и възпитанието; приличен, почтен.
1. (етика / поведение) Който отговаря на изискванията на морала, добрите нрави и възпитанието; приличен, почтен.
- Ударение
- благоприли'чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-при-ли-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благоприлични
Примери за използване на благоприличен
(етика / поведение)
- Държанието му беше напълно благоприлично и уважително към домакините.
- Тя се опитваше да запази благоприличен вид въпреки обидите.
Синоними на благоприличен
Антоними на благоприличен
Как се пише благоприличен
Слято изписване като едно цяло прилагателно име. Втората част започва с при-, а не пре-.
Етимология
Произход:Старобългарски / Руски
Оригинална дума:благо + приличие
Сложна дума, образувана от основите на 'благ' (добър) и 'приличен' (подходящ, уместен). Калка на гръцкото 'euschemōn'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- благоприличен вид
- благоприлично поведение
- благоприличен тон
