благородник
[bɫɐɡoˈrɔdnik]
благородник значение:
Какво е благородник? Лице, което принадлежи към аристократичното съсловие по рождение или чрез получаване на титла; аристократ.
1. (пряко) Лице, което принадлежи към аристократичното съсловие по рождение или чрез получаване на титла; аристократ.
2. (преносно) Човек, който се отличава с възвишени нравствени качества – честност, великодушие и добрина.
- Ударение
- благоро̀дник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-род-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благородници
Примери за използване на благородник
(пряко)
- Испанският благородник пристигна в двора с пищна свита.
- Титлата на всеки благородник се предаваше по наследство.
(преносно)
- Макар и беден, той постъпи като истински благородник и върна намерените пари.
- Душата му на благородник не позволяваше да отвърне на обидата с лошо.
Синоними на благородник
Антоними на благородник
Как се пише благородник
Грешни изписвания: благороднин, блогородник, блъгородник, благуродник, благорудник, благороднйк
Думата е сложна, съставена от две основи с помощта на съединителната гласна -о-. Пише се слято.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благъ + родъ
Сложна съставна дума, образувана от старобългарските корени 'благъ' (добър, приятен) и 'родъ' (произход). Вероятно е калка (буквален превод) на гръцката дума 'eugenēs' (добророден), използвана за обозначаване на аристократичен произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- истински благородник
- титла на благородник
- беден благородник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
