благоухаен
[bɫɐgouˈxaɛn]
благоухаен значение:
Какво е благоухаен? Който издава хубава, приятна миризма; ароматен.
1. (пряко) Който издава хубава, приятна миризма; ароматен.
- Ударение
- благоуха̀ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-у-ха-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благоуханни
Примери за използване на благоухаен
(пряко)
- Влязохме в благоухаен градина с цъфнали рози.
- Въздухът беше благоухаен и свеж след дъжда.
Синоними на благоухаен
Как се пише благоухаен
Грешни изписвания: благоуханен, блъгоухаен, благуухаен, благоохаен, благоухъен
В мъжки род единствено число думата завършва на -ен. В множествено число се пише с двойно 'н' (благоуханни), защото коренът завършва на 'н'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:благо + ухание
Сложна дума, съставена от 'благо' (добро) и 'ухая' (мириша), вероятно калка (буквален превод) от гръцки език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- благоухаен цвят
- благоуханно масло
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
