Dumite-BG – онлайн речник за българския език

блато

[ˈblato]

блато значение:

Какво е блато? Участък от земната повърхност с прекомерна влажност и застояла вода, обикновено покрит с влаголюбива растителност.

1. (география) Участък от земната повърхност с прекомерна влажност и застояла вода, обикновено покрит с влаголюбива растителност.
2. (преносно) Среда на застой, бездуховност или морално разложение, от която трудно се излиза.
Ударение
бла'то
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бла-то
Род
среден
Мн. число
блата
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на блато

(география)
  • Ловците нагазиха в дълбокото блато.
  • През лятото блатото пресъхва частично.
(преносно)
  • Той искаше да се измъкне от блатото на провинциалната скука.

Как се пише блато

Грешни изписвания: Блъто, Блату

Няма особености. Пише се както се чува.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*bolto
Стара славянска дума, сродна със старобългарското 'блато' и руското 'болото'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • торфено блато
  • потъвам в блатото

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.