блеене
[ˈblɛɛnɛ]
блеене значение:
Какво е блеене? Издаване на характерния звук за овца или коза.
1. (животновъдство) Издаване на характерния звук за овца или коза.
2. (преносно) Празно, глуповато гледане или разсеяност; блуждаене на погледа.
- Ударение
- бле'ене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бле-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- блеения
Примери за използване на блеене
(животновъдство)
- От кошарата се чуваше тихо блеене на агнета.
(преносно)
- Спри с това блеене и започвай да пишеш домашното.
Антоними на блеене
Как се пише блеене
Грешни изписвания: блеяне
Пише се с две е-та. Първото е от корена, второто от наставката за отглаголно съществително (-ене).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:блея
Отглаголно съществително от 'блея' + наставка '-не'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
