близначе
[blizˈnat͡ʃɛ]
близначе значение:
Какво е близначе? Дете (или малко животно), родено едновременно с друго от същата майка при една бременност; умалително от близнак.
1. (семейство) Дете (или малко животно), родено едновременно с друго от същата майка при една бременност; умалително от близнак.
- Ударение
- близна̀че
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- близ-на-че
- Род
- среден
- Мн. число
- близначета
Примери за използване на близначе
(семейство)
- Тя роди момченце, а другото близначе е момиченце.
- Гледаха двете близначета в количката.
Синоними на близначе
Как се пише близначе
Грешни изписвания: блезначе, блйзначе, близнъче
Коренът се пише с и (от близък).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:близн-
От корена 'близ-' (близък, долепен) + наставка '-нак', модифицирана с умалителната наставка '-че'. Сродна с думи в други славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- еднояйчно близначе
- разнояйчно близначе
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
