блуждаещ
[bɫuʒˈdaɛʃt]
блуждаещ значение:
Какво е блуждаещ? Който се движи без определена посока или цел; скитащ.
1. (пряко) Който се движи без определена посока или цел; скитащ.
2. (медицина) Който променя местоположението си в организма (за орган или болка) или има широка и разклонена инервация.
- Ударение
- блужда'ещ
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- блуж-да-ещ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- блуждаещи
Примери за използване на блуждаещ
(пряко)
- Видяхме блуждаещи светлини в блатото.
- Той хвърли блуждаещ поглед из стаята, без да фокусира нищо.
(медицина)
- Пациентът беше диагностициран с блуждаещ бъбрек.
- Блуждаещият нерв (nervus vagus) инервира органите в гръдния кош и корема.
Антоними на блуждаещ
Как се пише блуждаещ
Грешни изписвания: блуждающ, блождаещ, блуждъещ
Правилното окончание за сегашно деятелно причастие в съвременния български език е -аещ (от глаголи на -ая), а не архаичното -ающ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:блуждая
Сегашно деятелно причастие на глагола *блуждая*, превърнало се в постоянно определение (прилагателно). Коренът е свързан със старобългарското *блудъ*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- блуждаещ нерв
- блуждаещ поглед
- блуждаещ бъбрек
- блуждаещ огън
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
