Dumite-BG – онлайн речник за българския език

богатирче

[boɡɐtˈirt͡ʃe]

богатирче значение:

Какво е богатирче? Здраво, силно момченце; малък юнак.

1. (преносно) Здраво, силно момченце; малък юнак.
2. (фолклор) Млад или малък по възраст митичен герой.
Ударение
богатѝрче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бо-га-тир-че
Род
среден
Мн. число
богатирчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на богатирче

(преносно)
  • Роди им се прекрасно, здраво богатирче.
  • Гледай го какво е богатирче, как дърпа играчките!
(фолклор)
  • В приказката се разказваше за най-малкото богатирче, което победило змея.

Синоними на богатирче

Антоними на богатирче

Как се пише богатирче

Грешни изписвания: бугатирче, богътирче, богатйрче

Изписва се с 'о' в първата сричка (от 'богатир').

Етимология

Произход:Старотюркски/Руски
Оригинална дума:baɣatur / богатырь
Думата 'богатир' навлиза в българския основно чрез руския език и литература, но има тюркски произход (baɣatur - герой). Умалителната форма се използва често в преносен и гальовен смисъл.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • русо богатирче
  • истинско богатирче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.