богомил
[boɡoˈmil]
богомил значение:
Какво е богомил? Последовател на социално-религиозно учение (ерес) в средновековна България, което възниква през X век и се характеризира с дуализъм (вяра в борбата между доброто и злото), отричане на църковната йерархия, иконите и светската власт.
1. (история/религия) Последовател на социално-религиозно учение (ерес) в средновековна България, което възниква през X век и се характеризира с дуализъм (вяра в борбата между доброто и злото), отричане на църковната йерархия, иконите и светската власт.
- Ударение
- богомѝл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-го-мил
- Род
- мъжки
- Мн. число
- богомили
Примери за използване на богомил
(история/религия)
- Богомилите са преследвани както от православната църква, така и от държавната власт.
- Учението на богомилите оказва влияние върху катарите в Западна Европа.
Антоними на богомил
Как се пише богомил
Грешни изписвания: бугомил, Бугомил, Богумил, Богомйл
Думата се пише с малка буква, когато означава последовател на учението. С главна буква се пише само като собствено име (поп Богомил).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:Бог + мил
Названието произлиза от името на поп Богомил, основател на учението през X век. Името е съчетание от 'Бог' и 'мил' (мил на Бога) или превод на гръцкото Теофил.
Употреба
Чести словосъчетания:
- богомилско учение
- поп Богомил
- богомилски гробници
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
