богохулник
[bogoxulnik]
богохулник значение:
Какво е богохулник? Човек, който произнася хули срещу Бога или се отнася с неуважение към светините и религиозните догми.
1. (религия) Човек, който произнася хули срещу Бога или се отнася с неуважение към светините и религиозните догми.
- Ударение
- богоху̀лник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-го-хул-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- богохулници
Примери за използване на богохулник
(религия)
- Църквата го обяви за богохулник и еретик.
- Старият богохулник не стъпваше в храма.
Синоними на богохулник
Антоними на богохулник
Как се пише богохулник
Грешни изписвания: богохолник, бугохулник, богухулник, богохулнйк
Сложна дума, пише се слято. Съединителната гласна е 'о'. Втората основа се пише с 'у' (от 'хуля').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бог + хуля
Сложна дума, съставена от съществителното 'бог' и глаголната основа 'хул' (от 'хуля' - обиждам, коря) със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дързък богохулник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
