бойко
[ˈbɔjku]
бойко значение:
Какво е бойко? С енергия, смелост и решителност; въодушевено.
1. (пряко) С енергия, смелост и решителност; въодушевено.
- Ударение
- бо̀йко
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- бой-ко
Примери за използване на бойко
(пряко)
- Войниците маршируваха бойко по площада.
- Тя отговаряше бойко на всички въпроси на изпитващите.
Как се пише бойко
Грешни изписвания: бойку, Буйко, Боико, Бойку
Пише се с й. Крайната гласна е о (наречие).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бой
Произлиза от корена 'бой' (битка) с наставка за качество. Свързва се с идеята за готовност за борба.
Употреба
Чести словосъчетания:
- говоря бойко
- вървя бойко
- гледам бойко
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
