бойлия
[bojˈlijɐ]
бойлия значение:
Какво е бойлия? Човек с висок ръст; снажен, строен, представителен човек.
1. (остаряло/диалектно) Човек с висок ръст; снажен, строен, представителен човек.
2. (етнография) Дълъг, висок (за предмет, напр. пушка).
- Ударение
- бойлѝя
- Част на речта
- прилагателно име, съществително име
- Сричкоделение
- бой-ли-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бойлии
Примери за използване на бойлия
(остаряло/диалектно)
- Той беше голям бойлия, глава над всички останали в мегдана.
(етнография)
- Свали старата пушка бойлия от стената.
Как се пише бойлия
Грешни изписвания: боилия, буйлия, бойлйя
Пише се с й, тъй като следва гласна л е част от корена, а й затваря сричката или образува дифтонг в изходната форма.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:boylu
Заемка от турски език: boylu – 'висок', 'строен', 'снажен' (от boy – ръст, височина).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пушка бойлия
- човек бойлия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
