бойница
бойница значение:
Тесен отвор за стрелба в стена на средновековна кула или укрепление;
Амбразура в стена или кула, от която се стреля;
В архитектурата: отвор в стена за осветяване или вентилация;
Прен. измама, лъжа, предателство;
В обществения живот: нечестна или коварна постъпка.
Амбразура в стена или кула, от която се стреля;
В архитектурата: отвор в стена за осветяване или вентилация;
Прен. измама, лъжа, предателство;
В обществения живот: нечестна или коварна постъпка.
Примери за използване на бойница
- В стената на средновековната кула имаше бойница за стрелба по атакуващите.
- Архитектът проектира бойница в стената на новопостроената сграда за осветяване на интериора.
- Политикът беше обвинен в бойница срещу съперника си по време на изборите.