боязън
[boˈjazɐn]
боязън значение:
Какво е боязън? Чувство на страх, опасение или силно безпокойство.
1. (книжовно) Чувство на страх, опасение или силно безпокойство.
2. (религия/етика) Почитание, страхопочитание (напр. 'боязън Божия').
- Ударение
- боя̀зън
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-я-зън
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на боязън
(книжовно)
- Тя изпитваше боязън да влезе в тъмната стая.
- С известна боязън той попита за резултатите от изпита.
(религия/етика)
- Живееше с боязън от Бога и спазваше законите.
Синоними на боязън
Антоними на боязън
Как се пише боязън
Грешни изписвания: боязънност, боязан, буязън
Думата е от женски род, завършваща на съгласна (като радост, есен), но с наставка -зън. Пише се с ъ.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:боꙗзнь
Произлиза от корена на глагола 'боя се' (страхувам се). Сродна с думи в други славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпитвам боязън
- скрита боязън
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
