брава
[ˈbravɐ]
брава значение:
Какво е брава? Метален механизъм, монтиран на врата, който служи за затварянето и заключването ѝ, обикновено снабден с дръжки и език.
1. (бит) Метален механизъм, монтиран на врата, който служи за затварянето и заключването ѝ, обикновено снабден с дръжки и език.
- Ударение
- бра̀ва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бра-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- брави
Примери за използване на брава
(бит)
- Бравата на входната врата заяде и не можахме да влезем.
- Натиснах дръжката на бравата, но беше заключено.
Как се пише брава
Грешни изписвания: бръва
Думата се пише с а в първата сричка. В края се пише с а.
Етимология
Произход:Романски/Латински
Оригинална дума:barra
Вероятен произход от романски корен (италиански barra или сродни диалектни форми), означаващ 'пречка', 'лост', 'резе'. В българския език е навлязла вероятно чрез търговски контакти или през други балкански езици като термин за механизъм за затваряне.
Употреба
Чести словосъчетания:
- секретна брава
- дръжка на брава
- сменям брава
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
