Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бран

[bran]

бран значение:

Какво е бран? Война, битка, сражение; защита на нещо ценно с оръжие.

1. (поетично/архаично) Война, битка, сражение; защита на нещо ценно с оръжие.
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бран
Род
женски
Мн. число
брани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бран

(поетично/архаично)
  • Юнаците тръгнаха на люта бран за свободата на отечеството.
  • Във вихъра на бранта паднаха мнозина.

Синоними на бран

Антоними на бран

Как се пише бран

Грешни изписвания: брън

Думата е от женски род, завършваща на съгласна. Членува се с -та (бранта).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:брань
От старобългарското 'брань' (битка, война), свързано с глагола 'брати' (бия се, боря се). Сродна с 'отбрана'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • люта бран
  • свещена бран
  • поле на бранта

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.