бранител
[brɐ'nitɛl]
бранител значение:
Какво е бранител? Човек, който защитава или отбранява някого или нещо от нападение или посегателство.
1. (военно дело / общо) Човек, който защитава или отбранява някого или нещо от нападение или посегателство.
2. (спорт) Играч в отборните спортове (футбол, хандбал и др.), чиято основна задача е да предпазва собствената врата от голове.
3. (право) Лице, което осъществява защита на обвиняемия в съдебен процес (адвокат).
- Ударение
- бранѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бра-ни-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бранители
Примери за използване на бранител
(военно дело / общо)
- Той остана в историята като смел бранител на отечеството.
(спорт)
- Централният бранител изчисти топката в тъч.
(право)
- Съдът назначи служебен бранител на подсъдимия.
Синоними на бранител
Как се пише бранител
Грешни изписвания: бранитил, бранителът (пълен член), брънител, бранйтел
Наставката е -тел, не -тил.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:браня
От глагола 'браня' (защитавам) + наставката за деятел '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- централен бранител
- служебен бранител
- бранител на правата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
