брантия
[brɐnˈtijɐ]
брантия значение:
Какво е брантия? Жена с леко поведение; разпусната жена (грубо, обидно).
1. (преносно) Жена с леко поведение; разпусната жена (грубо, обидно).
2. (преносно) Безхарактерен, продажен или безполезен човек (може да се отнася и за мъж).
3. (диалектно) Стара, износена дреха; парцал.
- Ударение
- бранти'я
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бран-ти-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- брантии
Примери за използване на брантия
(преносно)
- Не искам да те виждам с онази брантия от съседния вход.
(преносно)
- Станал е голяма брантия, съгласява се с всичко за пари.
(диалектно)
- Изхвърли тези стари брантии от гардероба.
Антоними на брантия
Как се пише брантия
Грешни изписвания: брантиа, брънтия, брантйя
Думата завършва на -ия, а не на -иа.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:bırakıntı / bırantı
Произлиза от турската дума 'bırakıntı' (остатък, изоставено нещо, дрипа). В българския език първоначално навлиза като диалектна дума за стара, скъсана дреха или парцал. По-късно, чрез метафоричен пренос, значението се пейоратизира до лека жена или безхарактерен човек.
Употреба
Чести словосъчетания:
- долна брантия
- стара брантия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
