Dumite-BG – онлайн речник за българския език

брилянтен

[briˈlʲantɛn]

брилянтен значение:

Какво е брилянтен? Който се отнася до брилянт (шлифован диамант) или има неговия блясък; изключително блестящ.

1. (пряко) Който се отнася до брилянт (шлифован диамант) или има неговия блясък; изключително блестящ.
2. (преносно) Който е превъзходен, съвършен, гениален в изпълнението или качествата си.
Ударение
бриля'нтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бри-лян-тен
Род
мъжки
Мн. число
брилянтни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на брилянтен

(пряко)
  • Тя носеше брилянтна огърлица.
  • Повърхността имаше брилянтен отблясък.
(преносно)
  • Това беше брилянтна идея за решаване на проблема.
  • Пианистът изнесе брилянтен концерт.

Антоними на брилянтен

Как се пише брилянтен

Грешни изписвания: брилиантен, брелянтен, брйлянтен
Пише се с и (брилянтен) и я (брилянтен). Правописът е утвърден чрез заемането от чуждия език.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:brillant
Заемка от френски 'brillant' (блестящ), през немски или руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • брилянтен ум
  • брилянтна победа
  • брилянтно изпълнение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.