Dumite-BG – онлайн речник за българския език

брилянтност

[brilˈjantnost]

брилянтност значение:

Какво е брилянтност? Качеството на нещо или някого, което е изключително, превъзходно, гениално или ослепително.

1. (Преносно / Интелект) Качеството на нещо или някого, което е изключително, превъзходно, гениално или ослепително.
2. (Пряко) Свойството да отразява светлина силно и чисто; силен блясък (по-рядка употреба).
Ударение
бриля̀нтност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бри-лянт-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на брилянтност

(Преносно / Интелект)
  • Критиците бяха възхитени от брилянтността на нейното изпълнение.
  • Брилянтността на ума му пролича още в ранна възраст.
(Пряко)
  • Брилянтността на скъпоценния камък беше поразителна.

Антоними на брилянтност

Как се пише брилянтност

Грешни изписвания: брилятност, брилянтнос, брйлянтност, брилянтнуст
Пише се с я след 'л' и съдържа групата нт (от брилянт).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:brillant
От френски 'brillant' (блестящ) + българска наставка '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • техническа брилянтност
  • интелектуална брилянтност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.