Dumite-BG – онлайн речник за българския език

брилянтов

[briˈlʲantof]

брилянтов значение:

Какво е брилянтов? Който е направен от брилянти (шлифовани диаманти) или е украсен с тях.

1. (бижутерия) Който е направен от брилянти (шлифовани диаманти) или е украсен с тях.
2. (преносно) Който блести силно, подобно на брилянт.
3. (химия) В съставни наименования на багрила (напр. брилянтово зелено).
Ударение
бриля'нтов
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бри-лян-тов
Род
мъжки
Мн. число
брилянтови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на брилянтов

(бижутерия)
  • На шията ѝ блестеше тежка брилянтова огърлица.
  • В музея е изложен брилянтовият пръстен на кралицата.
(преносно)
  • Слънцето хвърляше брилянтови отблясъци върху морската повърхност.
(химия)
  • Лекарят обработи раната с брилянтово зелено.

Синоними на брилянтов

Антоними на брилянтов

Как се пише брилянтов

Грешни изписвания: брилянтен (синоним, но с нюанс), брелянтов, брйлянтов, брилянтув
Думата се пише с и (бри-), а не с е. Втората гласна е променливо я.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:brillant
Заета чрез немски (Brillant) или руски. Първоизточник е френската дума 'brillant' (блестящ), от глагола 'briller' (блестя), с италиански корен 'brillare'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • брилянтова огърлица
  • брилянтов пръстен
  • брилянтово зелено
  • брилянтова сватба

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.