бримка
[ˈbrimkɐ]
бримка значение:
Какво е бримка? Елементарна структурна единица на плетивото; ухо, образувано от преждата при плетене.
1. (текстил) Елементарна структурна единица на плетивото; ухо, образувано от преждата при плетене.
2. (битово) Разкъсване на нишка в чорап или фино плетиво, което предизвиква разпускане на реда във вертикална линия.
3. (преносно) Слабо звено, елемент от верига или поредица (обикновено в изрази).
- Ударение
- брѝмка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- брим-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- бримки
Примери за използване на бримка
(текстил)
- Изпуснах една бримка и трябваше да разплета реда.
- Започнете плетенето с петдесет бримки.
(битово)
- На чорапогащника ми тръгна бримка.
(преносно)
- Той се оказа слабата бримка в нашия екип.
Как се пише бримка
Грешни изписвания: бринка, брймка
Пред съгласната к се пише м, което се проверява с думи, в които 'м' е пред гласна (няма точна проверка, правописна особеност).
Етимология
Произход:Немски / Славянски
Оригинална дума:Bräme / *bъr-
Вероятен произход от немската диалектна форма *Bräme* (кант, край) или свързано със стария корен за 'бръмча/въртя' (поради навиването на конеца). В съвременния български език думата е утвърдена с текстилно значение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпусната бримка
- слаба бримка
Фразеологизми:
- слабата бримка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
