брояч
[broˈjat͡ʃ]
брояч значение:
Какво е брояч? Уред или механизъм за автоматично отчитане на количество (брой), изминат път, време или енергия.
1. (техника) Уред или механизъм за автоматично отчитане на количество (брой), изминат път, време или енергия.
2. (информатика) Променлива в компютърна програма, която съхранява текущата стойност на брой итерации или събития.
3. (професии) Човек, който извършва броене (напр. при преброяване на населението или инвентаризация).
- Ударение
- броя̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бро-яч
- Род
- мъжки
- Мн. число
- броячи
Примери за използване на брояч
(техника)
- Електромерът е вид брояч на електрическа енергия.
- Гайгеровият брояч започна да пука тревожно.
(информатика)
- Трябва да нулираш брояча на цикъла преди началото на операцията.
(професии)
- Броячите обикаляха от врата на врата по време на националното преброяване.
Синоними на брояч
Как се пише брояч
Грешни изписвания: брояш, броиач, бруяч
Думата завършва на звучна съгласна 'ч', която не се обеззвучава при изговор, но при правопис трябва да се внимава да не се пише 'ш'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:броя
Отглаголно съществително име, образувано от основата на глагола 'броя' и наставка '-ач', означаваща вършител на действие или инструмент.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Гайгеров брояч
- брояч на посещения
- електронен брояч
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
