Dumite-BG – онлайн речник за българския език

брулещ

[ˈbrulɛʃt]

брулещ значение:

Какво е брулещ? Който брули (бие, сваля) плодове или листа от дърветата.

1. (пряко) Който брули (бие, сваля) плодове или листа от дърветата.
2. (преносно) За вятър или дъжд: който е силен, рязък, студен и удря силно по лицето или обектите.
Ударение
бру̀лещ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бру-лещ
Род
мъжки
Мн. число
брулещи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на брулещ

(пряко)
  • Видяхме човека, брулещ орехите с дълъг прът.
(преносно)
  • Навън духаше брулещ северен вятър.
  • Вървяха наведени срещу брулещия дъжд.

Синоними на брулещ

Антоними на брулещ

Как се пише брулещ

Грешни изписвания: брулящ, бролещ
Образува се от глагола бруля (II спрежение). Тъй като ударението пада върху корена, наставката за сегашно деятелно причастие е -ещ (не -ящ).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бруля
Сегашно деятелно причастие от глагола „бруля“. Коренът е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • брулещ вятър
  • брулещ дъжд

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.