Dumite-BG – онлайн речник за българския език

брънч

[brɤntʃ]

брънч значение:

Какво е брънч? Хранене, което се състои в късните сутрешни часове (между закуската и обяда), обикновено през почивните дни, и комбинира ястия, характерни и за двете хранения.

1. (кулинария) Хранене, което се състои в късните сутрешни часове (между закуската и обяда), обикновено през почивните дни, и комбинира ястия, характерни и за двете хранения.
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
брънч
Род
мъжки
Мн. число
брънчове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на брънч

(кулинария)
  • В неделя организирахме семеен брънч в градината.
  • Ресторантът предлага специално меню за брънч всяка събота.

Синоними на брънч

Как се пише брънч

Грешни изписвания: бранч
Думата се изписва с ъ (брънч), предавайки английския гласен звук в затворена сричка, подобно на 'дънк' (dunk) или 'пък' (puck).

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:brunch
Заемка от английски език (brunch), която е словосливане (portmanteau) от думите 'breakfast' (закуска) и 'lunch' (обяд). Терминът възниква в края на 19. век във Великобритания.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неделен брънч
  • бизнес брънч

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.