бръснач
[brɐsˈnat͡ʃ]
бръснач значение:
Какво е бръснач? Специален нож с много остро, тънко стоманено острие, който се прибира в дръжката; използва се за бръснене.
1. (бит) Специален нож с много остро, тънко стоманено острие, който се прибира в дръжката; използва се за бръснене.
- Ударение
- бръсна́ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бръс-нач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бръсначи
Примери за използване на бръснач
(бит)
- Старият бръснар наточи бръснача си на кожения каиш.
Как се пише бръснач
Грешни изписвания: бръснажд, бръснаш, браснач, бръснъч
Думата завършва на звучна съгласна ч. Проверката се прави чрез формата за множествено число: бръсначи (чува се ясно 'ч'), следователно и в единствено число се пише 'ч'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:брити
Произлиза от глагола *бръсна*. Коренът е сродна с общославянския *brys-* (стб. *брити* - стържа, режа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- остър като бръснач
- наточвам бръснач
Фразеологизми:
- език като бръснач
- остър като бръснач
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
