буквичка
[ˈbukvit͡ʃkɐ]
буквичка значение:
Какво е буквичка? Умалително на 'буква'; малък писмен знак.
1. (пряко) Умалително на 'буква'; малък писмен знак.
2. (преносно) Най-малката, незначителна подробност от текст или закон (често в израза 'до последната буквичка').
- Ударение
- бу̀квичка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бук-вич-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- буквички
Примери за използване на буквичка
(пряко)
- Детето се учеше да изписва всяка буквичка старателно.
- Текстът беше написан с толкова ситни буквички, че трудно се четеше.
(преносно)
- Той спазваше правилата до последната буквичка.
Как се пише буквичка
Грешни изписвания: буквишка, боквичка, буквйчка
Умалителните съществителни от женски род се образуват с наставка -ичка, където звукът е 'ч', а не 'ш'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:букъı
Умалителна форма на 'буква', образувана с наставката '-ичка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- златна буквичка
- ситни буквички
Фразеологизми:
- до последната буквичка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
