булчин
[ˈbult͡ʃin]
булчин значение:
Какво е булчин? Който принадлежи на булката или се отнася до нея.
1. (фолклор/поезия) Който принадлежи на булката или се отнася до нея.
- Ударение
- бу̀лчин
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бул-чин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- булчини
Примери за използване на булчин
(фолклор/поезия)
- На главата ѝ сияеше булчин венец.
- Събраха се момите да пеят булчини песни.
Как се пише булчин
Грешни изписвания: болчин, булчйн
Образувано с наставката -ин (както мамин, бабин).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:булка
Притежателно прилагателно, образувано от съществителното 'булка' с наставка '-ин'. Често се среща във фолклора и поезията.
Употреба
Чести словосъчетания:
- булчин венец
- булчин чеиз
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
