бунтар
[bunˈtar]
бунтар значение:
Какво е бунтар? Човек, който участва в бунт или подстрекава към такъв; непокорен човек, който се противопоставя на установения ред или власт.
1. (общо) Човек, който участва в бунт или подстрекава към такъв; непокорен човек, който се противопоставя на установения ред или власт.
- Ударение
- бунта̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бун-тар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бунтари
Примери за използване на бунтар
(общо)
- Той беше известен бунтар и винаги вървеше срещу течението.
- Младите бунтари искаха промяна на системата.
Синоними на бунтар
Антоними на бунтар
Как се пише бунтар
Грешни изписвания: бунтер, бонтар, бунтър
Думата завършва на наставката -ар за лица, упражняващи дейност или притежаващи качество.
Етимология
Произход:Немски/Полски
Оригинална дума:Bund / bunt
От 'бунт', което навлиза в българския вероятно през руски или полски (bunt), но с корен от немското 'Bund' (съюз, заговор). Наставката '-ар' е за деятел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вечен бунтар
- бунтар по душа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
