бунтовничество
[buntoˈvnit͡ʃɛstvo]
бунтовничество значение:
Какво е бунтовничество? Склонност към бунт; поведение или дейност, характерни за бунтовник; непокорство срещу установения ред.
1. (абстрактно) Склонност към бунт; поведение или дейност, характерни за бунтовник; непокорство срещу установения ред.
- Ударение
- бунто̀вничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бун-тов-ни-чес-тво
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на бунтовничество
(абстрактно)
- Неговото бунтовничество беше породено от социалната несправедливост.
- В младежките години бунтовничеството е естествен етап от израстването.
Синоними на бунтовничество
Антоними на бунтовничество
Как се пише бунтовничество
Грешни изписвания: бунтовничесво, бонтовничество, бунтувничество, бунтовнйчество, бунтовничеству
Думата съдържа наставката -чество. Пише се с т в групата съгласни 'ств'.
Етимология
Произход:Немски/Полски
Оригинална дума:Bund / bunt
Произлиза от съществителното 'бунт' (през полски bunt от немски Bund - съюз) + наставките за абстрактно съществително '-овник' и '-чество'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
