бунтувам
[bunˈtuvɐm]
бунтувам значение:
Какво е бунтувам? Подбуждам към бунт, неподчинение или въстание; вдигам на бунт.
1. (пряко) Подбуждам към бунт, неподчинение или въстание; вдигам на бунт.
2. (преносно) Предизвиквам силно вълнение, несъгласие или протест в душата или съзнанието.
- Ударение
- бунту̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бун-ту-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- бунтувам се
- Видова двойка
- разбунтувам
Примери за използване на бунтувам
(пряко)
- Ораторът бунтуваше народа срещу несправедливите закони.
- Той се опитваше да бунтува екипажа срещу капитана.
(преносно)
- Тези мисли бунтуваха съвестта му.
Синоними на бунтувам
Антоними на бунтувам
Как се пише бунтувам
Грешни изписвания: бонтувам, бунтовам, бунтувъм
Думата се пише с у в корена (бунт).
Етимология
Произход:Немски/Полски
Оригинална дума:Bund/Bunt
През полски (bunt) от немски (Bund - съюз, заговор). В българския навлиза с наставката -увам.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бунтувам се срещу
- духът се бунтува
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
