бунтуване
[buntuˈvanɛ]
бунтуване значение:
Какво е бунтуване? Действието по вдигане на бунт; изразяване на силно недоволство или неподчинение срещу власт или установен ред.
1. (обществен) Действието по вдигане на бунт; изразяване на силно недоволство или неподчинение срещу власт или установен ред.
- Ударение
- бунту'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бун-ту-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бунтувания (рядко)
Примери за използване на бунтуване
(обществен)
- Постоянното бунтуване на учениците затрудни учебния процес.
- Бунтуването срещу несправедливостта е морален дълг.
Синоними на бунтуване
Антоними на бунтуване
Как се пише бунтуване
Грешни изписвания: бунтоване, бонтуване, бунтувъне
Образувано от глагола бунтувам (III спрежение), затова се пише с 'у'.
Етимология
Произход:Немски/Полски
Оригинална дума:Bund (съюз) -> bunt (полски)
Отглаголно съществително от 'бунтувам се', произлизащо от корена 'бунт', навлязъл през полски или руски от немски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- социално бунтуване
- бунтуване на духа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
