буня
[ˈbunjɐ]
буня значение:
Какво е буня? Подбуждам към недоволство, бунт или въстание.
1. (Социално-политически) Подбуждам към недоволство, бунт или въстание.
2. (Преносно) Предизвиквам смут, тревога или вълнение в душата/съзнанието.
- Ударение
- бу̀ня
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бу-ня
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- разбуня
Примери за използване на буня
(Социално-политически)
- Ораторът буни народа срещу несправедливите закони.
- Не бива да буниш хората, ако нямаш план за действие.
(Преносно)
- Тези мисли бунят съня ми всяка нощ.
Синоними на буня
Антоними на буня
Как се пише буня
Грешни изписвания: боня
Пише се с 'у' в корена.
Етимология
Произход:Несигурен/Славянски
Оригинална дума:*bun-
Свързва се с корена 'бунт' (от немски *Bund* - съюз, през полски/руски), но и с диалектни форми като 'буна' (въстание). Възможна връзка с 'буен' (неспокоен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- буня духовете
- буня народа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
