бъбля
[ˈbɤbljɐ]
бъбля значение:
Какво е бъбля? Говоря бавно, неясно, мърморя или бръщолевя празни приказки.
1. (разговорно) Говоря бавно, неясно, мърморя или бръщолевя празни приказки.
2. (архаично/диалектно) Издавам бълбукащ звук (за течност) или се движа бавно, мудно (за човек).
- Ударение
- бъ̀бля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бъб-ля
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
Примери за използване на бъбля
(разговорно)
- Стига си бъблил под носа си, кажи ясно какво искаш.
- Дядото седеше на пейката и нещо си бъблеше сам.
(архаично/диалектно)
- Кашата в гърнето тихо бъблеше.
Антоними на бъбля
Как се пише бъбля
Грешни изписвания: бабля, бъблъ
Думата се пише с ъ в корена. Окончанието за 1 л. ед.ч. е -я.
Етимология
Произход:Български (диалектен)
Оригинална дума:-
Звукоподражателен произход, сроден с 'бъбря' и 'бълбукам'. В някои диалекти се свързва с бавно, мудно говорене или действие.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
