бъклица
[ˈbɤklit͡sɐ]
бъклица значение:
Какво е бъклица? Малък дървен съд за вино с кръгла, плоска форма и къс врат, използван в традиционни български обреди (особено сватбени) за черпене или отправяне на покани.
1. (етнография) Малък дървен съд за вино с кръгла, плоска форма и къс врат, използван в традиционни български обреди (особено сватбени) за черпене или отправяне на покани.
- Ударение
- бъ̀клица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бък-ли-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- бъклици
Примери за използване на бъклица
(етнография)
- Кумът вдигна писаната бъклица и отпи глътка вино.
- С бъклица в ръка, калесникът обикаляше селото да кани гости за сватбата.
Как се пише бъклица
Грешни изписвания: бъклеца, баклица, бъклйца
Думата се пише с ъ в първата сричка и завършва на -ица.
Етимология
Произход:Гръцки/Старобългарски
Оригинална дума:βαυκάλιον (baukalion) / bukalъ
Стара балканска заемка. Вероятно през средновековния гръцки 'baukalion' (съд с тясно гърло) или свързано с латинското 'baucalis'. В българския бит се е утвърдила като специфичен дървен съд.
Употреба
Чести словосъчетания:
- писана бъклица
- сватбарска бъклица
- бъклица с вино
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
