българо-италиански
[ˈbɤɫɡɐro italiˈanski]
българо-италиански значение:
Какво е българо-италиански? Който се отнася едновременно до България и Италия, до техните езици, народи или взаимоотношения.
1. (Общо) Който се отнася едновременно до България и Италия, до техните езици, народи или взаимоотношения.
- Ударение
- бъ̀лгаро-италиа̀нски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бъл-га-ро-и-та-ли-ан-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- българо-италиански
Примери за използване на българо-италиански
(Общо)
- Предстои подписване на нов българо-италиански търговски договор.
- Купих си българо-италиански речник за пътуването.
Как се пише българо-италиански
Грешни изписвания: българоиталиански, българо италиански, балгаро-италиански, бългъро-италиански, българу-италиански, българо-йталиански, българо-итълиански, българо-италйански, българо-италиънски, българо-италианскй
Сложни прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение (означават две или повече нации, езици и т.н.), се пишат полуслято (с тире).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:български + италиански
Сложно прилагателно име, образувано от основите на двете национални прилагателни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- българо-италиански отношения
- българо-италиански разговорник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
