българо-полски
[ˈbɤɫɡɐro ˈpɔɫski]
българо-полски значение:
Какво е българо-полски? Който се отнася едновременно до България и Полша, до техните езици, народи или взаимни отношения.
1. (пряко) Който се отнася едновременно до България и Полша, до техните езици, народи или взаимни отношения.
- Ударение
- бъ'лгаро-по'лски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бъл-га-ро-пол-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- българо-полски
Примери за използване на българо-полски
(пряко)
- Подписан беше нов българо-полски договор за икономическо сътрудничество.
- В университета се провежда българо-полски научен семинар.
Как се пише българо-полски
Грешни изписвания: българополски, българо полски, балгаро-полски, бългъро-полски, българу-полски, българо-пулски, българо-полскй
Сложни прилагателни имена, образувани от две равноправни основи (координативна връзка), се пишат полуслято (с тире).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:българи + поляци
Съставно прилагателно име, образувано от основите на етнонимите 'българи' и 'поляци' (Полша).
Употреба
Чести словосъчетания:
- българо-полски речник
- българо-полски отношения
- българо-полска търговия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
