българо-португалски
[ˈbɤɫgɐro portuˈgaɫski]
- Ударение
- бъ̀лгаро-португа̀лски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бъл-га-ро-пор-ту-гал-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- българо-португалски (за мн.ч.)
Как се пише българо-португалски
Грешни изписвания: българопортугалски, българо португалски, балгаро-португалски, бългъро-португалски, българу-португалски, българо-пуртугалски, българо-портогалски, българо-португълски, българо-португалскй
Сложни прилагателни имена, образувани от две равноправни основи, се пишат полуслято (с тире).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:българо + португалски
Сложно прилагателно име, образувано от основите на двете националности/езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- българо-португалски отношения
- българо-португалски разговорник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
