българо-френски
[ˈbɤlgɐro ˈfrɛnski]
българо-френски значение:
Какво е българо-френски? Който се отнася едновременно до България и Франция или до отношенията между тях.
1. (дипломация/политика) Който се отнася едновременно до България и Франция или до отношенията между тях.
- Ударение
- бъ'лгаро-фре'нски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бъл-га-ро-френ-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- българо-френски
Примери за използване на българо-френски
(дипломация/политика)
- Българо-френските отношения имат дълга история.
- В университета се провежда българо-френски семинар по лингвистика.
Как се пише българо-френски
Грешни изписвания: българофренски, балгаро-френски, бългъро-френски, българу-френски, българо-вренски, българо-френскй
Пише се полуслято (с тире), тъй като произлиза от две равноправни собствени имена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съставна
Сложна дума, образувана от основите на 'България' и 'Франция' (френски).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
