български
[ˈbɤlgɐrski]
български значение:
Какво е български? Който се отнася до българите, техния език, култура или държавата България.
1. (общо) Който се отнася до българите, техния език, култура или държавата България.
- Ударение
- бъ̀лгарски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бъл-гар-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- български
Примери за използване на български
(общо)
- Българският език принадлежи към славянската езикова група.
- Купих си традиционна българска носия.
Антоними на български
Как се пише български
Грешни изписвания: бългърски, балгарски
Пише се с малка буква, когато е прилагателно (освен в началото на изречение или заглавие). Съдържа ъ в корена и а след 'г'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блъгаринъ
Произлиза от етнонима 'българин', чийто по-древен произход е свързан с прабългарите (евентуално тюркски или ирански корени, означаващо 'смесен', 'бунтовен' или 'блестящ', но точната етимология е обект на научни спорове).
Употреба
Чести словосъчетания:
- български език
- български лев
- българска роза
Фразеологизми:
- българска работа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
