българско-испански
[bɤɫgɐrsko isˈpanski]
- Ударение
- бъ̀лгарско-испа̀нски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бъл-гар-ско-ис-пан-ски
- Род
- няма
- Мн. число
- българско-испанските
Как се пише българско-испански
Грешни изписвания: българско испански, българо-испански, балгарско-испански, бългърско-испански, българску-испански, българско-йспански, българско-испънски, българско-испанскй
Сложни прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение (могат да се свържат със съюза 'и'), се пишат полуслято (с тире).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:български + испански
Сложно прилагателно име, образувано от основите на 'български' (от етнонима българи) и 'испански' (от топонима Испания).
Употреба
Чести словосъчетания:
- българско-испански речник
- българско-испански отношения
- българско-испански разговорник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
