българско-френски
['bɤlgɐrsko 'frɛnski]
българско-френски значение:
Какво е българско-френски? Който се отнася едновременно до България и Франция, или до техните езици.
1. (лингвистика/култура) Който се отнася едновременно до България и Франция, или до техните езици.
- Ударение
- бъ̀лгарско-фрѐнски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бъл-гар-ско-френ-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- българско-френски
Примери за използване на българско-френски
(лингвистика/култура)
- Купих си нов българско-френски речник.
- Българско-френските културни връзки имат дълга история.
Как се пише българско-френски
Грешни изписвания: българско френски, българскофренски, балгарско-френски, бългърско-френски, българску-френски, българско-вренски, българско-френскй
Сложните прилагателни имена се пишат полусчето (с дефис), когато частите им са в равноправно (съчинително) отношение (речникът е и български, и френски).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:български + френски
Сложно прилагателно име, обединяващо понятията за националност/език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- българско-френски речник
- българско-френски отношения
- българско-френски разговорник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
