вакъф
[vɐˈkɤf]
вакъф значение:
Какво е вакъф? В ислямските страни и в Османската империя: движим или недвижим имот (земя, сграда), дарен за религиозни или благотворителни цели (издръжка на джамии, училища, болници), който не може да бъде продаван или наследяван.
1. (история/религия) В ислямските страни и в Османската империя: движим или недвижим имот (земя, сграда), дарен за религиозни или благотворителни цели (издръжка на джамии, училища, болници), който не може да бъде продаван или наследяван.
2. (разговорно/преносно) Нещо, което се ползва общо или безстопанствено (в остаряла или диалектна употреба).
- Ударение
- вак`ъф
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ва-къф
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вакъфи
Примери за използване на вакъф
(история/религия)
- Голяма част от земите около града бяха вакъф на местната джамия.
- Доходите от този вакъф отиваха за изхранване на бедните.
Синоними на вакъф
Как се пише вакъф
Грешни изписвания: вакъв, вакф, въкъф, вакаф
Думата завършва на ф (вакъф). Проверката се прави с формата за множествено число: вакъфи.
Етимология
Произход:Арабски / Турски
Оригинална дума:waqf (араб.) -> vakıf (тур.)
От арабския корен за „спиране“, „задържане“. В ислямското право означава неотчуждаемо имущество, посветено на религиозни или благотворителни цели. В българския език навлиза през османския период.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вакъфски имоти
- вакъфска земя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
