вейвам
[ˈvɛjvɐm]
вейвам значение:
Какво е вейвам? Размахвам леко, поклащам нещо във въздуха за кратко или от време на време.
1. (пряко) Размахвам леко, поклащам нещо във въздуха за кратко или от време на време.
2. (метеорология) За вятър: започвам да духам слабо или на пориви.
- Ударение
- вѐйвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- вей-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- вейна
Примери за използване на вейвам
(пряко)
- Вейвам кърпичка за сбогом.
- Конят вейваше опашка, за да прогони мухите.
(метеорология)
- Откъм морето вейва хладен ветрец.
- Понякога вейваше и спираше.
Антоними на вейвам
Как се пише вейвам
Грешни изписвания: веивам, вейвъм
Пише се с й (вейвам) след гласната 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣꙗти
Вторичен несвършен глагол, образуван от корена на 'вея' с наставка '-вам', индикираща многократност или отслабено действие.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
