велеречивост
[vɛlɛrɛˈt͡ʃivɔst]
велеречивост значение:
Какво е велеречивост? Качество на речта, характеризиращо се с прекалена приповдигнатост, използване на гръмки фрази, помпозност и сложност на изказа, често без съществено съдържание.
1. (книжовно) Качество на речта, характеризиращо се с прекалена приповдигнатост, използване на гръмки фрази, помпозност и сложност на изказа, често без съществено съдържание.
- Ударение
- велеречѝвост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-ле-ре-чи-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на велеречивост
(книжовно)
- Неговата велеречивост отегчи публиката, която очакваше конкретни факти.
- Статията страдаше от излишна велеречивост и липса на аргументи.
Синоними на велеречивост
Антоними на велеречивост
Как се пише велеречивост
Грешни изписвания: велиречивост, велеречивоста, велеречйвост, велеречивуст
Образувана от съединителна гласна 'е' между корените.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:веле (велий - голям) + реч
Сложна дума от архаичния корен за 'голям/велик' и 'реч', вероятно калка от гръцки (megalo-).
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишна велеречивост
- склонност към велеречивост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
