вербовчик
[vɛrˈbɔft͡ʃik]
вербовчик значение:
Какво е вербовчик? Лице, което се занимава с набиране (вербуване) на хора за определена дейност – военна служба, шпионаж, работа или членство в организация.
1. (пряко) Лице, което се занимава с набиране (вербуване) на хора за определена дейност – военна служба, шпионаж, работа или членство в организация.
- Ударение
- вербо'вчик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вер-бов-чик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вербовчици
Примери за използване на вербовчик
(пряко)
- Тайните служби изпратиха опитен вербовчик, за да привлече учения на тяхна страна.
- Вербовчикът обещаваше висока заплата на новите работници.
Как се пише вербовчик
Грешни изписвания: върбовчик, вербовщик, вербофчик, вербовчиг, вербофчиг
Думата се пише с 'ер' в корена и наставка '-чик'.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:werben
От немския глагол *werben* (привличам, набирам), навлязла в българския език вероятно през руски (*вербовщик*).
Употреба
Чести словосъчетания:
- военен вербовчик
- партиен вербовчик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
